Музиката и Мозъка

22.05.2020
Posted in Блог

Музиката и Мозъка

Автор: Ивона Ивайлова

Замисляли ли сте се някога какво се случва в главата ни докато пеем и слушаме музика? Ами как тя пътува до нашият мозък, как той я възприема и може ли музиката да ни повлияе физически? Е, надявам се с тази статия да дам отговор на тези въпроси и да задоволя любопитството Ви!

Пътешествието на музиката до мозъка става посредством ухото, което „превежда“ звуковите вълни в сигнал, който да бъде лесно интерпретиран. Ушната мида (видимата част на ухото, №1 на картината) събира звукът и го изпраща по звуковия канал (№2) към тъпанчето (№3), което вибрира под влиянието на звуковите вълни. След това, звукът навлиза във вътрешното ухо (№4), където се активират 25 000 нервни власинки, които трептят и го преобразуват в електрически импулс, който слуховият нерв (№5) отвежда до мозъка.

В миналото учените смятали, че музиката може да влияе единствено на дясното полукълбо на мозъка (наречено още креативната хемисфера), а лявото полукълбо било отредено за логическото ни мислене. След експерименти проведени чрез наблюдение на мозъчните вълни, била установена електрическа активност в най-различни части на кортекса (мозъчната кора), както в дясното, така и в лявото полукълбо. Мозъкът ни се състои от четири дяла (лобове), всеки от които ни помага да анализираме различни аспекти от музиката като текст, мелодия, ритъм и т.н.

A. Фронталният лоб – в него се намират префронталният кортекс, зона на Брока и моторният кортекс. Префронталният кортекс се активира когато мозъкът ни анализира ритъма на музиката, която слушаме. Зона на Брока пък е областта, която е отговорна за разбирането на текста и езиковото производство. И не на последно място, музиката успява да стимулира невроните в моторния кортекс, което води до веселото потропване и тактуване с крак докато слушаме най- любимото ни денс парче.

B. Париентален лоб – той е главният виновник както за нашата сетивност, така и за чувството ни на ритъм. В комбинация с дясната част на малкия мозък (M), те извършват анализ на механичните аспекти на музиката. Колкото по-сложен е ритъмът, толкова повече части на малкия мозък се включват в процеса.

C. Темпорален лоб– съдържа в себе си слуховият кортекс. Слуховият кортекс играе важна роля по отношение определянето на височината на тона и силата на звука, която влиза през ухото.

D. Окципитален лоб – включва се при интерпретиране на информация, която се предава от ретината на окото. Музиката може да провокира активност дори и във визуалния кортекс. Той е в състояние да реагира на музиката предизвиквайки визуални картини в главите ни отнасящи се до спомен свързан с определена песен или мелодия.

Знаем, че музиката може да повлияе на настроението ни, но възможно ли е музиката да подобри физическото ни състояние? Абсолютно!

Американската Музикална Терапевтична Асоциация (AMTA) разказва за създаването на специални музикално – терапевтични програми, които имат за цел да се преборят със стреса, да подобрят паметта ни и дори максимално да намалят усета ни за физическа болка.

В проучване проведено през 2015г., с участието на над повече от 7,000 пациенти, било доказано, че хората, които слушат музика преди или след оперативна намеса изпитват много по-малко болка отколкото останалите, които не са пожелали да слушат.

Музиката също така успява да повлияе и на редица хронични заболявания като деменция и склероза. След 10-седмично изследване на хора с деменция, които ежедневно провеждали музикални дейности (включително пеене), било установено, че общите знания, главните функции на мозъка и вниманието се повишили. Пеенето предизвикало подобряване на дълготрайната памет, което от своя страна довело до незабавно припомняне на имена на хора, както и кратки истории.

Как и защо музиката играе толкова важна роля в подобряването на физическото и психическото ни състояние е казус, който тепърва предстои учените да разгадаят. Дотогава призовавам всички: нека пеем, за да сме здрави!