Перфекционизмът: най-големият капан за певеца – част 1

Перфекционизмът е един мисловен модел, който се проявява при много хора. Като вокален педагог го наблюдавам при доста певци и артисти.

Проявява се по различни начини, в различна степен и обичайно се разпознава по извинението „Аз съм перфекционист! Искам всичко да бъде изпипано!“. Всъщност, перфекционизмът не е положително качество за музикантите и често се бърка със стремежа към високи стандарти и прецизност.

Разликата е в това, че високите стандарти са здравословен стремеж към даване на най-добрия резултат в текущия момент, който бива придружен от чувство на удовлетвореност и мотивация за по-добър следващ резултат. Докато перфекционизмът е непрекъсната, натраплива нужда, да се стремим към съвършенство, придружено с безкрайни корекции. Toва обаче води до напрежение, бавни резултати и постоянно чувство на неудовлетвореност, дори разочарование.

Чести реплики, които съм чувала от певците перфекционисти са:

• „Трябва да поработя още върху детайлите и тогава ще направя запис!“
• „Гласът ми звучи ужасно, ще запиша пак!“
• „Ще мисля върху всеки тон, за да не изпея нещо фалшиво или грешно!“
• „Не мога да пея, ако не съм разпят/а!“
• „Ще се включа в друг концерт, не съм достъчно подготвен/а!“
• „Не мога да се гледам, само правя гримаси, докато пея!“

…и така мога да продължа до безкрай.

Ако това ви звучи познато, запитайте се дали да сте перфектни е здравословно за вас? Какво достига до вашата публика при ваши изпълнения, ако всичко е стерилно?

Пеенето е свобода да изразяваме себе си. Свобода да сме откровени, неподправени, да споделяме нашата емоция с публиката. Как може да изразим чиста емоцията, ако сме фокусирани върху всеки тон или всяка бръчка?

Когато на сцената сте фокусирани върху тоновете си, до публиката не достига емоция, достигат само тонове! Изпълнението става сковано, скучно и ригидно.

Перфекционизмът отнема свободата да експериментираме, да творим и да бъдем истински. И най-лошото е, че често оставя след себе си празни и неосъществени изпълнители.

Когато сме истински, автентични и се раздаваме от цялото си сърце, тогава хората го усещат, тогава те преживяват музиката с нас и ни обикват. А всъщност замислете се – публиката се радва да е част от развитието на артиста! Обича да чува прогреса! Именно в това е ключът към успеха – да се стремим към прогрес, а не перфекционизъм.

В част 2 ще продължим с въпросите „Какви са причините за перфекционизма?“ и „Как да се справим с този капан?“.