ПЕРФЕКЦИОНИЗМЪТ: НАЙ – ГОЛЕМИЯТ КАПАН ЗА ПЕВЕЦА – ЧАСТ 2

08.12.2021
Posted in Блог

  ПЕРФЕКЦИОНИЗМЪТ

 

Най-големият капан за певеца

Част 2

“Перфекционизмът е убийство за твореца и оставя след себе си празни и неосъществени изпълнители” – Wendy Parr.

 

Както изяснихме в част първа, перфекционизмът е мисловен модел, състояние, което блокира креативността и насладата от процеса на творене. Често хората бъркат перфекционизма със стремежа към високи стандарти, но при единия модел имаме постоянно чувство на неудовлетвореност и разочарование, а в другия случай имаме мотивация и наслада от процеса.

Помислете колко много страни има пеенето. Интонация, техника, емоция, текст, ритъм, динамика, вибрато, сценично поведение и мн.др.

Ако чакате да станете перфектни във всички аспекти, тогава никога няма да пуснете песен или да излезете на сцена. В най-добрия случай ще минат години. 

А публиката обича да чува и вижда развитието на артистите. Обича да наблюдава техният прогрес. Вижте стари изпълнения на вашите любими изпълнители и ще откриете голяма разлика от началото досега. Те не са чакали да станат перфектни, а са се развивали пред очите ни. Именно в това е ключът към успеха – да се стремите към прогрес, а не към перфекционизъм. 

Какви са причините за перфекционизма?

Страхът от критика – “Какво ще кажат другите?” 

Ние сме емоционални същества, които правят музика за слушателите си, затова често се валидираме от мнението им. Това обаче ни прави особено уязвими, понякога дори зависими от критиката.

Страх от несигурност – желание за пълен контрол.

Перфекционистите искат на всяка цена да предвидят и да планират ситуациите до най-малкия детайл. Всяка неочаквана промяна ги води до стрес. Но стремежът всичко да бъде изпипано до съвършенство отнема цялата душа и забавление от изпълнението, отнема свободата да творим, и да бъдем истински.

Страхът от провал “Да не се изложа”.

Певците се идентифицираме с нашите гласове. За разлика от другите музиканти, нашият инструмент е част от нашето тяло и има пряка връзка с всичко, което чувстваме. Опасението да не бъдем отхвърлени е по-силно, отколкото при всеки друг музикант.

Страх от надценяване на собствените си умения.

Всички сме виждали в Телевизионните формати как певци, които имат грешна самооценка се превръщат в шегата на предаването. Това явления си има име и е наречено ефектът на ДънингКрюгер, при който хората си дават твърде много кредит и мислят, че са по-добри, отколкото реално са. Много артисти се притесняват да не се надценяват и самозаблуждават.

Как да се справим с перфекционизма? 

  • Приемете, че критика винаги ще има. 
  • Доверете се на любовта към музиката и себе си.
  • Стремете се към това да сте естествени и различни.
  • Създавайте нещата с любов и се наслаждавайте на процеса. 
  • Осмелявайте се да допускате грешки, анализирайте ги и се учете от тях
  • Стремете се към високите стандарти, не перфекционизъм, което значи:
  • Бъдете критични към работата и действията си, не позволявайте компромиси с качеството, но допускайте, че имате право да грешите и именно в грешките си получават най-добрите уроци. 
  • Радвайте се на постиженията си и се наслаждавайте на прогреса. 

Източници:

“Какво всъщност е перфекционизъмът?” – Теодора Йорданова – S.O.V.A – психолог.

 

“Perfectionism is dead”- Wendy Parr.

 

“The Perfectionist Trap” – John Henny.

 

Автор: Искра Милкова Ангелова – певица, вокален педагог и основател на Highlight Singing Academy.